... на Ричард Джонсън ...

























Да си жена, мой мили принце,
е върховно...!
Да се усмихваш на събуденото слънце,
с усмивката, ленива като котка,
която толкова мъже приспива.
Да си жена, мой принце, е велико.
Ръцете ти да са като клавиши,
способни да изсвирят и алегро,
и пасионато..., ако Той го пише.
Да си жена, не е да си принцеса,
с едничка грижа, излинелите пантофки.
На делника изпраните чорапи
са част от женското ти съвършенство.
Да си жена, ще значи да си буден,
а даже господ е заспал блажено.
Унесен в собствената си нетленност.
Непогрешимост. И несподеленост.
Да си жена, мой принце, значи вярност
към някой, който може би не струва,
по десетте Му божи предписания.
Но е любим. И със това изкупва,
натрупаната с векове виновност,
дори останалата – непризната.
Да си жена е нещо като празник.
Във който мнозинството вярва,
ала малцина да усетят са способни
Да си жена, мой мили, значи още
да не узнаеш мислите за тебе.
Да споделиш душата си и тяло,
във сделка видимо неправомерна.
Без да очакваш вечността в гаранция,
а вечно да си отговорен за смелостта,
наричана Любов...
Безспорно.
Да си жена, мой мили принце,
Е...Върховно!

Мариана Дончева

красотата ще спаси света

Благодаря ти!

и стихотворението на Мериан между красавиците - добра комбинация ;))

Да си жена е нещо като празник...

Картини, музика, поезия - завладяващо...
(Още снощи разгледах този постинг - juliet ме насочи - но беше много късно, не ми се пишеше коментар...)
Благодаря за удоволствието!

омагьосващо въздействие!
Прекрасни картини и чудесно съчетание на стих и картина!:)
Поздравления -ще се връщам отново и отново тук!
Някой има вина за това!:)))))))))))Поеми я !:)

Прекрасно!