-         Ще ми станеш любовница – каза той.

            -         Няма – твърдо отговори тя. – Имаш жена, имаш деца, имаш семейство.

            -         Казвам ти, че ще станеш – повтори мъжът.

           -        Убедена съм в това, което казвам – пак твърдо отговори тя. И знаеше, че казва истината. Но каква истина, като тя беше приемлива само за нея.  Мъжете не я разбираха и това си е. Непрекъснато им повтаряше, че тя не е като другите жени. Просто си имаше свои принципи и личен морал. И всичко започна след...
            Мислите и препуснаха назад във времето.
           Да си го кажем направо – всичко започна след изневярата на благоверния и бивш „съпруг”. Той поне да и беше изневерил качествено, да вземе да му завиди всеки мъж, а той.... Той и изневери по най-гнусния и долен начин.
          Хиляди пъти връщаше лентата на спомените си назад и всички минаваше пред очите и на забавен каданс....Не, това не беше истина, това не се случваше на нея....Това беше просто филм, който след малко ще свърши.
           Беше края на зимата. Студен неделен ден. Събра гости у дома, за празник на малкия си син. Всички бяха тук, лели, братовчеди, близки, приятелки. Само липсваше бащата.
           Естествено не липсваха въпросите той къде е....тя не можеше да им отговори. Всъщност отговори им, просто едно неубедено – „Ами има работа !” и това беше. Напоследък все много работеше и никакъв не се вестяваше, а то тази работа намирисвала на друго.
         Празникът свърши, гостите си отидоха и тя каза на майка си:
  -         Отивам до апартамента, ти гледай детето ! и тръгна.
        След двадесет минути беше пред блока и отключи вратата. В първия момент се учуди на някакъв куп дрехи в коридора, но не им обърна внимание и влезе в другата стая. И там...
      Там имаше жена, която спеше спокойно без да чуе, че някой е влязъл при нея. Тя приближи до жената и лекичко я побутна с ръка, онази се събуди и ахна.

       -         Спокойно, мила – каза тя, - ти какво правиш тук ? Ама че глупав въпрос и зададе, ама и тя не знаеше какво да приказва. Филмът вече беше започнал и трябваше да се следват епизодите. А и главните роли бяха коя от коя по-добри.
Девойката не отговори.
-         Ти какво правиш тук ? – повтори тя въпроса си. Онази мълчеше и я гледаше.
-         Е, ще ми кажеш ли защо си тук ? Не знаеш ли, че този мъж е женен, че има малко дете, почти бебе. Къде се бъркаш в семейство ?
-         Ами знаех – рече тя, говорили сме си.
 Божке, те са си говорили и какво от това, какво от това, като все пак са решили да го направят.
-         Събери си дрехите и изчезвай от тук, защото след малко ще стане страшно – каза тя и си тръгна. Защо трябваше да я заплашва така ?

        Наистина стана страшно, но  в душата и. Трябваше да каже на някого, трябваше, защото не можеше просто да се прибере ей така и хоп да каже на майка си какво е станало. Звънна на брат си:

       -         Моля ти се, чакай ме при пощата, имам да ти казвам нещо.

       Докато го чакаше да дойде мислите и бушуваха като необуздани коне – насам, натам. Е и какво, какво сега като говориш с най-близкия си човек....Той нищо не може да направи, само ще го нервираш и не знаеш какво може да направи той в нервите си. Ама нямаше на кой, той и беше за момента и баща, и роден брат.
      Брат и дойде. Тя заговори, всъщност започна да плаче и да говори, а той я слушаше. Слушаше и пушеше, накрая и каза:

        -         Хайде да си ходим у дома.  Детето и майка ни чакат.

       Прибраха се. И Адът започна ...

      Оказа се, че не е толкова страшно, че е заварила някаква си в спалнята си. По-страшни се оказаха думите, които чу от устата на благоверния си бивш, които той и каза при един от нейните неуспешни опити да поговорят:

        -         Нито те обичам, нито те мразя, просто си ми безразлична. Шест години от живота ми ги няма.

       Тя го слушаше и това беше онзи момент, в който личното и човешко достойство и гордост каза – Край, мила, до тук се унизи, недей повече, недей ! И тогава реши да отреже окончателно, без никакви надежди нещо да бъде спасено. Всъщност тя спаси себе си и детето. Най-вече детето. Такъв баща не му беше нужен.

        Изведнъж мъжки глас я върна в действителността:

       -         Е, реши ли вече какво ще правиш, кралице моя ? – той я гледаше настоятелно и чакаше отговора и.

        -         Няма да ти стана любовница, няма – и знаеш ли защо – му рече тя.

        -         Защо ? – той недоумяваше какво точно я спира, та той я харесваше, беше влюбен в нея, можеше да и предложи какво ли не.

        -         Защото – започна колебливо – защото, миличък, не мога да причиня на друга жена това, което причиниха на мен. Не мога......Ясно ли ти е сега ? Ясно ли ти е – разплака се тя и си тръгна.