Живеем в заблуда,

вярвайки в любовта,

това е тази странна лудост

покоряваща нашите сърца.

Даваме и вземаме,

плачем и се смеем,

но никога не питаме,

какъв живот живеем.

Обичаме и ни обичат,

целуват ни и галят,

с мили думи ни наричат,

а в очите те ни мамят.

Осъзнавайки това стоя

и гледам с погледа омразен,

живота си с парчетата редя,

разбирайки,че той е празен.

Мразя тази силна болка,

която тъй се настани у мен

искам тя да спре за малко

и да блесне лъч в моят ден.