Вестниците гърмяха. Младо и красиво момиче беше загинало мистериозно, покосено от инфаркт в дома си, седмица след като се завърна от командировка.
Пламен научи от сутрешната преса. Изглеждаше като обезумял. Неееее... Сигурно имаше някаква грешка. Обаче снимката. Да, без съмнение, а пък и Лора не дойде на работа.
Лазаров не вдигаше телефоните и се наливаше с поредната чаша уиски
***.
Мраморните плочки се вълнуваха като море под краката на Владимиров. 30 000 евро бяха захранили сметката му, но вече не ги искаше. Беше прекалено късно. Виждаше кръв по ръцете си, когато касиерката го подкани:
- Подпишете тук и тук. Още един контролен подпис, долу в десния ъгъл. Благодаря.
Ръцете Ви треперят. Добре ли сте, господине?
Владимиров кимна пребледнял. Всичко свърши. Две капки в чашата и с кафе. Това беше цената на тези пари. Беше приел сделката на пияна глава, обезумял от ревност.
Един възрастен господин го въвлече в това, а той не искаше. Или пък искаше?!
***
Беше много трудно да отделят Хектор от безжизненото тяло. Кученцето се въртеше отчаяно и ближеше отпуснатата ръка, която никога повече нямаше да го погали.
Истината беше погребана в основите на Диамант банк. Все пак Лазаров притежаваше парите, а Владимиров беше уважаван лекар, не убиец.
"Нелепа смърт" написаха вестниците и всички го приеха. Това беше удобната истина.

/ край /

нямащи нищо общо с фактите. Тъжен край си избрала, Ани. Ами кученцето....

Зачестиха инфарктите напоследък. Тъжни и удобни полуистини. Истината е, че може да се предизвика инфаркт от новите, "силни на деня". Как живеят с тези слабости, с тези съвести ми е непонятно. И какво като имат власт и пари?
Лора не се вписваше в техния свят и за това падна, като пешка от шаха.
Кученцето ще потъгува, ще потъгува пък вероятно ще бъде взето в приемно семейство. Едва ли ще изяде нещо за 30 000 евро. То няма човешките амбиции. Храна, водичка, две разходки на ден, ваксини... А има хора, които живеят и по-лош живот от кучешкия.
Хубав ден!