Работилничка за Щастие

Имало едно време една работилничка. Тя не била каквато и да е работилничка, а в нея се „правели” пари. Първо може да ви звучи невероятно, защото всеки знае, че парите се печатат на хартия и са покрити с номинал, но тук се „правели” пари.
Нямало нищо незаконно в цялата работа, защото всичко се документирало, прошнуровало и прономеровало. И всичко било под контрол. Колкото до „направените” пари, те отивали при този, за когото били предназначени. А това било Алчната Щука.
При Алчната Щука работело едно момиче. Наглед съвсем обикновено и нормално, но всички го наричали Слънчевото Момиче. Обръщали се към нея така, защото било винаги усмихнато, спокойно, добронамерено и отзивчиво. Момичето имало една основна задача – просто „правело” пари по заповед на Алчната Щука.
Слънчевото Момиче си имало свое работно място в Работилничката за пари. Едно самостоятелно кътче, близо до прозореца. Мястото било избрано с цел, защото първите утринни лъчи на слънцето огрявали именно работната маса на Слънчевото Момиче. Първото нещо, което то правело, когато идвало на работа било да се обърне към изгрева, към планината, към всичко, което го заобикаляло, защото то и създавало хармоничната обстановка, в която му се налагало да „прави” пари. С една дума Слънчевото Момиче работело на едно слънчево място, огряно непрекъснато от светлина и топлина. Това му доставяло огромно удоволствие, защото обичало работата си в Работилничката. А там започвало да кипи усилен труд от зори до здрач, защото Алчната Щука имала винаги належаща нужда от пари, пари, пари. Колкото повече пари се „правели” в Работилничката, толкова повече Алчната Щука искала Слънчевото Момиче и нейните приятелки да работят повече и да дават всичко от себе си.
Приятелките били задружни и единни в работата си, въпреки, че неведнъж попадали под злобните и хапливи забележки на Алчната Щука, но тя просто толкова си можела. Не е все едно да имаш много пари, но пък да нямаш и грам нужното отношение към тези, които допринасят за „правенето” им. Изисква се не само чувство за такт и мярка, но и голяма доза човечност, нещо което отдавна било изчезнало от поведението на Алчната Щука.
Въпреки всичко, което се стоварвало над главите на Слънчевото Момиче и нейните приятелки – Упоритото Теленце и Свадливата сврака, те не преставали да се усмихват на клиентите, които идвали в Работилничката, изпълнявали прецизно поставените им задачи и текущи задължения и в края на работния ден сърцата им преливали от радост, за добре свършената работа и си тръгвали към вкъщи с усмивки на лицата и преливащи от щастие, напук на намусената и злобна физиономия на Алчната Щука.
Така минавал всеки един ден, в който се „правели” пари в Работилничката, но Алчната Щука вместо да била доволна от всичко, което се случвало там, непрекъснато линеела и позеленявала от злоба и завист, заради прекрасните отношения меджу трите приятелки.
Един ден тя не издържала и извикала при себе си Слънчевото Момиче:
- Слънчево Момиче, казала тя – наблюдавам ви от много време трите и не мога да разбера едно нещо. Как така вие сте толкова различни като характери и настроения, а винаги успявате да издържите на напрежението и натоварването, което е около вас ? Каква е тайната на разбирателството в моята Работилничка за пари, кажи ми я, искам да я знам ? Заповядвам ти !!!
Слънчевото Момиче я погледнало кротко и смирено и отговорило:
- Няма никаква тайна и нищо не крием от теб. Истината е само една – ние трите много си обичаме работата и не можем да позволим един наш ден да премине напразно. Тайната е много простичка – даваме от себе си трудолюбие, отговорност и коректност и винаги ще е така, колкото и да не ти харесва. Основното нещо, което е между нас е Любовта към Другия и за нас е важно винаги да има Разбирателство.
След тези свои думи Слънчевото Момиче излязло усмихнато от стаята на Алчната Щука. То разбрало едно, че не бива да позволява със своите приятелки злобното сърце на Алчната Шука да погуби дружбата и хармонията между тях, защото Любовта към Работата им давала сили да променят всичко около себе си и в Работилничката за Щастие винаги да цари Хармония и клиентите да си отиват доволни, усмихнати и благодарни.
Сядайки на слънчевото си място, Слънчевото Момиче се обърнало към Слънцето и му благодарило за прекрасния ден и започнало отново...да „прави” пари и да гради Любов, Щастие и Разбирателство за себе си и за другите.
Изведнъж усетило в сърцето си невероятен прилив на сила и енергия, продължило да работи със загадъчна усмивка на лицето, но цялата му слънчева същност искала да каже на всичко само едно – Хей, чуйте ме, цялата ми Любов към Работата превърна Работилничката за пари в Работилничка за Щастие.