Прочетен: 2703 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2011 22:01
/ Григол Чиковани - 1910 - 1981 /
- Нали ти казах да не идваш, Мурза !
- По цели нощи мисля за теб, Таси !
- Ох ти, Мурза !
- Колко нощи сън не зная да те чакам под тази стряха, Таси !
- Не ми говори за това, Мурза !
- Стоях тук и слушах дишането ти, Таси.
- От обич по тебе, Таси.
- Ако баща ми се събуди, какво ще правиш, Мурза ?
- Притвори вратата, Таси.
- Тихо, баща ми спи като заек, Мурза.
- Притвори внимателно, Таси !
- Но какво все пак те доведе тук в среднощния час, Мурза ?
- Откакто те видях, ни ден, ни нощ зная, Таси.
- Отдавна ли е така, Мурза ?
- Цял век, Таси.
- А досега къде си гледал, Мурза ?
- И аз не зная, Таси.
- Мурза !
- Притвори вратата, за да не скръцне, Таси.
- Не бой се, Мурза.
- Таси !
- И все пак не бива да идваш посреднощ, Мурза.
- Нали и теб майка те е раждала, Таси ?
- И какво от това, Мурза ?
- И мен майка ме е раждала, Таси.
- И какво от това, Мурза ?
- Съжали ме, Таси.
- Жаля те, Мурза.
- Да идем ей там на стобора, Таси !
- Не, да идем под чинара, Мурза.
- Добре, под чинара, Таси .
- Не ме докосвай, Мурза!
- Защо, Таси ?
- Така...Какво все пак те потегли към мен в среднощния час, Мурза ?
- Година чаках тази нощ, Таси.
- А какво те спираше толкова време, Мурза?
- Обичта ми към тебе, Таси.
- Мурза !
- Днес, когато на празника на света Мариам ме погледна, изведнъж сякаш окови смъкна от мене, Таси.
- Не са те излъгали очите, Мурза ?
- Сърцето няма да ме излъже, Таси.
- Ами ако те е излъгало сърцето, Мурза?
- Защо да ме лъже, Таси?
- Може и да не те обичам, Мурза!
- Обикни ме тогава, Таси.
- Какво имаш за обич, Мурза ?
- Сърцето, Таси.
- И още какво, Мурза?
- Душата, Таси.
- Сърце и душа имат всички момци, Мурза.
- Що да сторя, нищо друго си нямам на света, Таси.
- Мурза !
- А ти какво имаш за обич, Таси?
- Сърцето, Мурза.
- И още какво, Таси ?
- Душата, Мурза.
- И още какво, Таси ?
- Нищо друго си нямам на света, Мурза.
- Какво говориш, Таси ? Очите ти струват колкото сто жени.
- Не е вярно, не говори така, Мурза.
- Усмивката ти струва колкото всички дидиановски имоти, Таси.
- Не ми говори така, Мурза.
- Твоят стан, Таси , е по-скъп от цялата земя.
- Мълчи, не бива да говориш така, Мурза.
- Бузите ти...
- Ти ще ме побъркаш, Мурза.
- Гъвкавият ти като фиданка стан, Таси...
- Колко си сладкодумен, Мурза !
- Твоята шия и уши...
- Стига, Мурза, съвсем ще се побъркам !
- Ти си моят живот, Таси !
- Защо досега не си ми го казвал, Мурза ?
- Ти си моята икона, Таси !
- Защо досега не си ми го казвал, Мурза ?
- Гледай, ръми, няма ли да настинеш само по риза, Таси ?
- Мигар мога да настина до теб, Мурза ?
- Ти си моята радост, Таси.
- Ох, не ме докосвай, Мурза!
- Защо, Таси ?
- Боя се, Мурза.
- Боиш се от любовта ли, Таси?
- Боя се от любовта, Мурза.
- Ти си моята радост, Таси.
- Няма ли да ме излъжеш, Мурза ?
- Любовта не може да лъже, Таси.
- Мед ти капе от устата, Мурза!
- Любовта никога не лъже, Таси.
- А къде си бил досега, Мурза?
- Таси...
- Не ме докосвай, Мурза!
- Защо, Таси?
- Не зная, Мурза...
- Не ме убивай, Таси !
- Какво говориш, Мурза ?
- Може би те люби синът на Ива ?
- Ох, не , Мурза.
- Може би те люби синът на Пепу, Таси ?
- Ох, не, Мурза.
- Може би ти любиш сина на Какаучии, Таси ?
- Ох, не говори така, Мурза.
- Може би те люби момъкът Тима, Таси ?
- Дано ослепее момъкът Тима, Мурза.
- Може би те люби синът на Караман, Таси ?
- Дано и той ослепее, Мурза.
- Може би те люби момъкът Барни, Таси?
- Не, не, Мурза.
- Тогава защо не ме искаш, Таси?
- Боя се , Мурза.
- Любовта не знае страх, Таси.
- А аз се боя, Мурза.
- Защо, Таси?
- Не зная, Мурза.
- Не мога да живея без тебе.
- Не ми говори такива думи, Мурза !
- А какво да правя, Таси ?
- Не зная, Мурза...
- Съжали ме, Таси.
- Боя се, Мурза.
- Не почерняй дните ми, Таси.
- Не говори така, Мурза.
- Не пробождай с нож сърцето ми, Таси.
- Нека нож прободе врага ти, Мурза.
- Таси...
- Не ме докосвай, Мурза !
- Не ме погребвай жив, Таси !
- Да даде бог сто години да живееш, Мурза !
- Съжали ме, Таси!
- И ти ме съжали, Мурза.
- Докога ще живея така, Таси?
- Та нали цяла година си живял така, Мурза ?
- И тя ми стига, Таси.
- Добре, Мурза. Приближи се мъничко, Мурза.
- Таси...
- Повече не се приближавай, Мурза!
- Таси...
- Е, още малко се приближи, Мурза!
- Ти си моята радост, Таси.
- Щом ме обичаш толкова, къде си бил досега, Мурза?
- Таси...
- Още мъничко се приближи, Мурза.
- Обич моя, Таси!
- Ох, колко си добър, Мурза.
- Таси...
- Какъв си такъв скован, Мурза?
- Ти ме сковаваш, Таси.
- Мурза, Мурза !
- Защо трепериш, Таси?
- Вали, студено ми е, Мурза.
- Не е дъжд, а порой, Таси.
- Прегърни ме, стопли ме, Мурза!
- Таси...
- Прегърни ме, стопли ме, Мурза!
- Таси, Таси!
- Какви железни ръце имаш, Мурза.
- Само да не настинеш, Таси!
- До тебе няма да настина, Мурза!
- Таси!
- Да не си посмял да ме целунеш, Мурза!
- Таси...
- Е, целуни ме веднъж, Мурза, за да не настина.
- Таси...
- Пак ме целуни, Мурза!
- Таси...
- Стига, не ме целувай повече, Мурза!
- Добре, няма да те целувам повече, Таси!
- Стига, на тебе ти казвам, ще ме задушиш, Мурза!
- Миличка моя Таси!
- Прибери ръцете си, Мурза!
- Как да ги прибера, като не мога, Таси?
- Е, щом не можеш, недей, Мурза.
- Ти си моята радост, Таси!
- Не късай ризата ми, Мурза!
- Не мога да не я късам, Таси!
- Е, щом не можеш...
- Таси...
- Как само си търпял цяла година, Мурза?
- И аз не зная, Таси...
- Не ме обичаш ти толкова много, щом си търпял цяла година, Мурза !
- Обичта знае и да търпи, Таси.
- Така е, и аз търпях цяла година, Мурза.
- А защо не си ми казала, Таси?
- Обичта знае и да търпи, Мурза.
- Какво съм гледал аз, глупакът, Таси ?
- Как те чаках, Мурза!
- Какво сърце съм имал аз, глупакът, Таси?
- Ни ден, ни нощ знаех, Мурза.
- Каква душа съм имал аз, глупакът, Таси?
- Ако искаш, пак ме целуни, иначе ще настина, Мурза.
- Таси...
- Ш-ш-шт, Мурза!
- Куче претича, Таси.
- По това време и дяволът не може да разбуди нашето куче, Мурза.
- Ако знаех само, че сърцето ти бие за мене, Таси!
- За тебе бие, Мурза.
- С вериги не биха ме удържали, Таси!
- За тебе бие то, Мурза!
- Таси...
- Сега вече знаеш, че бие за тебе, Мурза.
- Сега вече зная. Когато на празника на света Мариам ме погледна, тогава го почувствувах, Таси.
- Наистина ли, Мурза?
- Как да побера в сърцето си тази радост, Таси?
- Ще я побереш, Мурза.
- Ох, ако можеше да не се разсъмва, Таси!
- Да, ако можеше тази нощ да не свършва!
- Каква радостна нощ, Таси!
- Нощ на радостта, Мурза!
- Таси...
- Прегръщай ме, Мурза!
- Мога ли да не те прегръщам в този порой, Таси!
- Ти си моята радост, Мурза!
- Таси...
- Колко си силен, Мурза!
- От теб ми е силата, Таси.
- Наистина ли, Мурза?
- Ти ми даде сила, Таси.
- Не ме прегръщай така, Мурза!
- Защо, Таси?
- Боя се, Мурза.
- Ако е плодородна тази година, ще те поискам от баща ти, Таси.
- Плодородна ще е, Мурза.
- Дано дъждовете не попречат, Таси.
- Няма да попречат, Мурза.
- През октомври ще направим сватбата, Таси.
- Как ще изтрая до октомври, Мурза?
- Трябва да се приготвим за сватбата, Таси!
- Какво е това, Мурза!
- Някой ходи из двора, Таси..
- Това е баща ми, Мурза.
- Небето просветля, Таси!
- Не си отивай, петлите още не са пропели, Мурза!
- Как искам изобщо да не те оставям, Таси.
- А ти знаеш ли, че нямам прикя, Мурза?
- И аз нямам нищо, Таси.
- Това е срам за мене, Мурза.
- Бедността не е срам, Таси.
- Кога ще дойде октомври, Мурза?
- Докато се огледаш, и той ще дойде, Таси.
- Кога ще дойде октомври, как ще доживея до октомври, Мурза?
- Ти си моята радост, Таси!
- Ш-ш-шт, някой прескочи през оградата, Мурза.
- Това е от пороя, Таси.
- Мурза...
- Защо трепериш, Таси?
- Не зная, Мурза.
- Не се бой, от нищо не се бой, Таси !
- Щом съм с теб, от нищо не се боя, Таси!
- Щом съм с теб, от нищо не се боя, Мурза.
- Ти си моята радост, Таси.
- Когато се женела дъщерята на Игути, двадесет делви вино изпили, Мурза.
- На нашата сватба два пъти повече ще изпият, Таси.
- Ха-ха-ха, Мурза!
- Защо се смееш, Таси?
- От чии делви, Мурза?
- От делвите на добрите съседи, Таси.
- Ш-ш-шт...Някой изтича през чардака, Мурза.
- Това е вятърът, Таси.
- Предчувствува сърцето ми беда, Мурза.
- Обичам стройното ти тяло, Таси.
- Мурза, Мурза !
- Обичам твоите очи-череши, Таси.
- Колко съм щастлива, Мурза!
- Обичам розовите ти бузки, Таси.
- Не ме прегръщай така, Мурза!
- Разправят, че владетелят се готви за война срещу абхазите, Таси.
- Да ни пази бог от война, Мурза!
- Дидиани и Шервашидзе не искат да се помирят, Таси.
- Дай боже да се помирят, Мурза!
- Ами ако почне война, Таси?
- Ох, не говори такива неща, Мурза!
- Няма да говоря, Таси.
- Аз си мислех, че ще искаш за жена дъщерята на Кучурия Кателия, Мурза.
- Да ослепее дано дъщерята на Кучурия Кателия, Таси!
- Прегръщай ме, целувай ме, Мурза!
- Ти си моята радост, Таси!
- Чуваш ли, Мурза?
- Чувам, Таси.
- Някой подсвирна, Мурза.
- Вятърът подсвирна, Таси. Да не настинеш!
- Дъщерята на Кучурия Кателия е по-красива от мен, Мурза.
- Дъщерята на Кучурия Кателия и с малкия ти пръст не може да се мери, Таси.
- Дъщерята на Кучурия Кателия е по-стройна от мен, Мурза.
- Дъщерята на Кучурия Кателия не струва дори колкото водата, в която си се мила, Таси.
- Какво те е карало да мълчиш досега, Мурза?
- Ш-ш-шт. Някой подвикна, Таси.
- Вятърът вие, Мурза.
- Изгря зорницата, Таси.
- Вчера в Мухури търговци на роби отвлекли жената на Уту Гурцкаия, Мурза.
- Убили са търговците на роби, Таси.
- Кои са били, знаеш ли, Мурза?
- Макацария от Чаладиди, Таси.
- Защо бог ги търпи, Мурза?
- Не зная, Таси!
- Жена не може да си подаде крака навън, Мурза.
- Как може християнин християнина да продава на неверника, Таси?!
- Някой ходи из двора, Мурза.
- Май баща ти е излязъл пак, Таси.
- Не, баща ми излиза навън само веднъж през нощта, Мурза.
- Ще ида да обиколя двора, Таси.
- Не отивай, боя се , Мурза.
- Добре, няма да ида, Таси.
- Грабнали жената на Мадзиния сред другарките и отсред път, Мурза!
- И от този ден Мадзиния не се е връщал в къщи, Таси.
- Колко е нещастен Мадзиния, Мурза!
- Дваж по-нещастна е неговата Пация, Таси!
- Върви си, върви си, ей сега ще се събуди баща ми, Мурза!
- Утре ела пак по същото време, Таси!
- Целуни ме, Мурза!
............................................................
- Таси...
- Пак ме целуни, Мурза!
- Запуши и устата с башлъка, Коста!
- По-здраво вържи краката и, Миха!
- Хайде, да бягаме, Дата!
- Не си ли убил тоя момък, Коста?
- Много му е здрава главата, не умира, Маква.
-Фюйт...фюйт!
- О-о-о !
..............................................................................
- Гуджу !
- А ?
- Някой извика навън, Гуджу.
- Вятърът вие, Цабу.
- Не, вик чух, Гуджу.
- Не ти ли се е присънило, Цабу?
- Отвори вратата! Чух вик, Гуджу!
- Разсъмнало се е вече, Цабу!
- Отвори вратата, Гуджу!
- Ей, кой е там?
- Откъм чинара се чу викът, Гуджу!
- Сигурно е вятъра, Цабу!
- Тичай при чинара, Гуджу!
- Ето, гледай, под чинара няма никой, Цабу!
- А това там кой е, Гуджу?
- Синът на Маркозия – Мурза, Цабу.
- Главата му е разбита, Гуджу.
- Но какво е търсел той тук, Цабу?
- При Таси е дошъл сигурно, Гуджу.
- А какво ще търси при Таси синът на Маркозия, Цабу?
- Сега за това не се пита, Гуджу!
- Но какво е търсел при Таси синът на Маркозия, Цабу?
- Нещастие някакво ни е сполетяло, Гуджу!
- Защо мислиш така, Цабу?
- Не чуваш ли конски тропот, Гуджу?
- Какво има, Цабу?
- Тежко ми, Таси я няма в леглото, Гуджу!
- Какво говориш, Цабу?
- Таси, дъще!...Таси!...Помогнете, добри хора! - Таси, дъще!... - Таси, дъще, Таси!....Таси!
- Какво става, какво се е случило ?
- Отвлекли са май Таси на Гуджу, Истате!
- Отвлекли са Таси!
- Тичайте, хора!...Търговци на роби са отвлекли Таси.
- Филипе!
- Манча!
- Спиридон!
- Тичайте всички насам!
- Ей, хванете ги!
- Свирете с тръбите!
- Бийте камбаните!
- Отвлекли Таси, дъщерята на Гуджу!
- Барна, пресечи им пътя към мелницата!
- Ива, пресрещни ги при моста!
- Таси, дъще! Таси, дъще! Горко на баща ти, дъще!
- Ей, хора, тичайте всички!
- Таси !...Дано земята се разтвори, майка ти да погълне, дъще!
.....................................................
- Горко на баща ти, дъще!
Информация за автора тук:
http://persons-info.com/index.php?pid=15617