Прочетен: 2677 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 31.03.2011 11:56
Здравей, Кризо !
Пишем ти малко стресирано и неуверено оти не знам дека си и дали ке получиш туй мое писъмце?
Я така се обърках вече с твоето присъствие – има ли те, нема ли те, че съвсем ми е неориентирано. Оти така ти писувам ли ? Оти оная вечер оня църния чичо дека и он обърка страната ни и краде де що намери, издума, че си ошла по свето да огледаш де що има, ама ти станало мука на сърцето и си се върнала пак у нашенско, поогледала си тук-там и си постановила – дома си е най-добре, ке си седим тука, нема да одим веке никъде.
Брех, рекох си яз, голема работа ке е тая криза. Оти така се объркаа нещата заради тебе тука, че не се знае кога ке се излайзя от тунело. Я съм у тоя тунел веке не знам от колко време и се чекам да се види светлината, ама да се не окаже после, че това дека съм си мислела за светлина било фаро на трено. И он да ме сгази, да умрем и така да те не видим коя си и що си.
Миналата година ти, Кризо, така ме беше ядосала, че още ми чернее пред зъркелите. Заради тебе шефо рече, че нема да даде повече пари към заплатата, демек - увеличение.
- Оти така бре, шефче ? – питам го язека.
- Оти така – рече он, оти е виновна за всичко Кризата. Нема бизнес, нема и пари.
Язека обаче съм големо говедо и напук на шефо, и на сите душманье, и на теб, Кризо.....цела година митках нагоре – надоле, одих си и на почивка, одих и у странство, у Брюкселско одих. Напук на тебе.... Да ти рекнем право в зъркелите, стигнах до изводо, че мене ми е все тая дали е криза или не.
Язека винаги съм си била сиромашко чедо, винаги при мен е било все затягане на коланчето....ама за подновка за парцалче и за фонд „И язека съм человек” е имало навсегда. Така че, Кризо, на мен не ми дреме, че пак си се върнала.
Ама да ти оратим ли, че за една година, нещата са си пак същите, само дето сега малко ме изненада у гръб твоето пристигане, ама не много. И товачка чудо ке го преживеем... Обаче шефо тоя пат даде бонус към заплатата и мааалко ке се диша по-лежерно занапредека.
И на края ке ти кажем, че язека пак си одим за книги у една книгопродавница и си купувам все дебели книги.... Они марениите са скапи, ама не се плашим и от тая скапотия там. За ръната не сакам да говорим, оти не сам толкова много книги прочела, колко съм ръна изела.
Сега, ке ти кажем право в очите, не ме е страх от тебе, Кризо !
Ама ич не ме е страх и затуй сакам да те срещнем и да ти кажувам две-три благи речи...
Какво ке ти рекнем ли ? Ооооооо, ке ти го изоратим те така:
„Слушай Кризо, може да немам много пари за йеденье, може да немам пари за дреи, може всичко да е много скапо и да не моем да си го позволим, но...никогиш, чуеш ли, никогиш нема да допуснем да имам криза у Душата си, НИКОГИШ ! Оти настане ли там криза, по-добре да легам и да пцувишем !”
Те такива мисли ме споодиа и саках да ги споделим с теб у епистоларна форма, демек малко по-културно да се изразим и язека един пат поне.
Хайде сос здраве да е и поздрави от мен !
Твоя Цуца от село Пърцуца
Цуце ,ОНЕМЕХ ,душо :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
А ткаи , рекни и го на кризата :)))))))
Това е! Да няма криза в душите ни!
