Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2011 18:06 - Здравей, Левски !
Автор: mirandolina Категория: Изкуство   
Прочетен: 1710 Коментари: 2 Гласове:
17

Последна промяна: 02.05.2012 12:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Писмо до Левски

 

Уважаемий, Апостоле,

Отдавна искам да ти напиша писмо. В него бих искала да ти разкажа за времето, в което живея. В него искам да  опиша действителността в твоята България. В него искам да  споделя мислите, които ме вълнуват.

Отдавна искам да ти напиша писмо, Апостоле, но все не намирам сили...

Защото, Апостоле, това което ще прочетеш, няма да ти хареса!

Няма да е това, за което ти си мечтал!

Няма да е това, за което ти  даде живота си, Апостоле!

Защото,  Апостоле,

времето, което ти ни завеща и ни заръча да бъдем в него...

времето, което трябваше да бъде в нас...

времето, което нас трябваше да обръща и ние него да обръщаме...

Това време, Апостоле, вече го няма... 

Нашият народ се лута в безпътица. Нашите управляващи, Апостоле, непрекъснато прехвърлят вината и отговорността за България от една политическа партия на друга. Нашата държава не се приема добре от големите европейски страни. Нашите улици  са разбити. И сърцата ни са разбити... Мисля си, че дори сърца нямаме, Апостоле...

Нашите деца, Апостоле, растат лишени от родителска грижа и нямат  морални и нравствени достойнства. Нашата култура е заливана от пошлост и бруталност. Нашето общество, Апостоле, се изроди. Човек за човек не е брат, а враг. Егоизмът и себеизтъкването, личната изгода и измамата, стремежът да накажеш другия, когато  е направил грешка... Това е обществото ни, Апостоле... Жалки сме, смешни сме, лоши сме. А трябваше, Апостоле да бъдем други! Такива като теб, Апостоле! Смели, сърцати, безкористни, открити, честни, жертвоготовни, истински, човечни.

Ние трябва да сме във времето, ако искаме времето да е в нас. Хубави и силни думи, но няма кой да ги превърне в дела. Защото  ние, Апостоле, не можем да бъдем във времето. Във времето остана само ти!

Твоето величаво дело вдигна България на бунт срещу поробителя. Твоят подвиг даде сила на хиляди знайни и незнайни българи, които загинаха на връх Шипка. Твоята скромност накара цял един народ да повярва на думите и на делата ти. Твоята мъдрост запали душите и сърцата на българите, те се пребориха с оковите и извоюваха  свободата си. Свободата, Апостоле, която ти не видя с прекрасните си сини очи. И в това е величието на твоя подвиг, Апостоле – да се бориш за идеята, за каузата, за времето, без да очакваш награди и почести. ТИ, Апостоле, само ТИ си останал във времето! Само твоята личност и твоите постъпки са във всички времена, Апостоле! Ние, твоите наследници, изгубихме времето и то изгуби нас. Ние предадохме твоите завети! Ние ограбихме  всичко онова за което ти жертва живота си! Затова, Апостоле ние не можем да бъдем във времето и то не може да бъде в нас...

Във времето остана само ТИ, Апостоле!

Стоиш, Апостоле и гледаш в какво сме се превърнали! Дано си ни простил, Апостоле, защото ние дори  това не можем да направим.... Да си простим, Апостоле!

 




Тагове:   Васил Левски,


Гласувай:
17
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavimirgenchev1953 - Виж само какво ми припомни.... )))
21.02.2011 08:17

БДЖ

"Бъди Доволен, че си Жив"

(Железничарска шега)

Чакахме връзка в Карлово.
Струваше ни се като век!
Как да убием на гарата
цял час в адския пек?

Тръгваме нагоре по улица
към Балкан,
горделив на вид.
Както навсякъде,
и тук пълно
с родна душевност и бит.

Блокове, пусти като казарми.
Между тях тук-таме
къщички с дъх на старост
и 101 кафене.

Разноезична идилия
в славен български град.
Затуй ли Балкана, милия,
бе заел
най-висок гард?

Магазинче с лъскави дрешки,
минаре
и кубе.
Изведнъж – паметника на Левски.
По-нагоре – небе.

Храм “Св. Николай”.
В прашния
и разграден двор –
паметник,
посветен на Страшното.
А, карловци са виждали зор!

Кротко пасящо магаре
в най-далечния край.
Пак къщички с дух на старост –
на будители,
то се знай…

И на скулптора Иван Лазаров
виждаме родния дом.
Но часът е убит,
няма празно.
Обратно хукваме на бегом.

Лазаров, чийто паметник
гроба на Димчо краси;
майка от врачански камък,
очакваща своя син.

Яхваме влака шумно и смело.
Кой да чуе вътрешния си глас:
влизаме не ние в тунела,
а тунелът
нахлува в нас.

Извън времето си сме днеска.
И то е извън нас,
господа.
А където е гробът на Левски,
там е нашата свобода.
цитирай
2. vishnichka - Това е честния отговор днес,
21.02.2011 15:51
в едно много силно писмо и до самите нас!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mirandolina
Категория: Изкуство
Прочетен: 436082
Постинги: 282
Коментари: 65533
Гласове: 10120
Архив
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031