Животът е прекрасен ! :: Крилата никога не пречат на Любовта

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.02.2011 21:32 - Крилата никога не пречат на Любовта

Автор: mirandolina Категория: Изкуство

Прочетен: 3039 Коментари: 2 Гласове:

Последна промяна: 02.02.2011 21:38

ТЯ и АНГЕЛЪТ

Малкият Ангел седял на облачето и наблюдавал града, който му изглеждал като огромен мравуняк.
Изведнъж на прозореца на един дом видял познато лице. "Но това е Тя!"-помислил си Ангелът и започнал плавно да се спуска към земята.
Малката му ръчичка натиснала входния звънец и пронизителен крясък разтревожил тишината. "Кой е там?"-попитал познатия някога глас.
-Това съм аз, Ангелът!
-Не познавам никакъв Ангел. Навярно сте сбъркали вратата.
-Не аз, ти грешиш! Моля те, отвори!
Вратата се отворила и Ангелът я видял, но Тя вече не била същата. Измъчена, бледа, в протрит халат ...
-Какво се е случило с теб?-възкликнал ужасен Ангелът.
-Познаваме ли се? За пръв път Ви виждам! Какво искате?
Погледът на девойката бил замъглен и недоумяващ.
-Нима нищо не помниш?
-Не, много съм изтощена. Вървете си! Още повече мъжът ми ще си дойде всеки момент. Мисля, че никак няма да му стане приятно да завари непознат вкъщи.
Тя седнала до масата с гръб към Ангела. Той се приближил до нея и я прегърнал. Девойката въздъхнала уморено:
-Сега ще ти покажа нещо. Обещай, че веднага ще си тръгнеш!
Тя смъкнала халата. На съвършеното и тяло, на изваяния и гръб, в областта на лопатките имало два грозни белега.
-А сега си върви!
На вратата се позвънило. Тя скочила и се втурнала да отвори. Мъжът и влязъл и сърдито погледнал непознатия:
-Кой е този?
-Той си тръгва веднага-строго погледнало момичето Ангела.
-Гладен съм, след пет минути искам да ям!-заявил мъжът.
Девойката се отправила към кухнята.
-Вратата е ей там-посочил с пръст мъжът.-Изчезвай!
От очите на Ангела потекли сълзи:
-Къде са и крилете? Тя имаше огромни бели криле. Какво си и направил? Защо си ги отрязал? Ти си я погубил!
-Ами нали разбираш, ние се обичаме и съответно спим заедно. Знаеш ли как пречат крилата. Аз ги отрязах и сега всичко е наред. Ние сме щастливи заедно!
Ангелът излязъл на улицата, където валял мокър сняг:
-Не, вие не се обичате истински. Тя ще загине с теб.
И литнал нагоре.
-Защо? Защо говориш така? - закрещял мъжът към небето.
-Защото крилата никога не пречат на любовта.

От тук:

http://prit4ite.blogspot.com/