Единството - от Дончо Цончев
Ние двамата сме съвършеното приятелство.
То е стигнало до пълното единство.
Седим един до друг: с лице към надеждите, с гръб към злото.
- Ти си ми отляво - доверявам ти.
- Това е истината.
- Ти си ми отдясно - казваш.
- Това е всъщност истината за мен.
Не е възможна такава крайна дисхармония между нас.
Страдаме.
Безсмислено е приятелството ни така.
Клехме се да не се лъжем. Но трябва да спасим единството.
И казвам:
- Добре, ти си ми отляво. Не мога да те излъжа.
Тогава ти въздъхваш и казваш:
- Ти си ми отляво. Така приемаме. Това е истината за нас.
И нямаме противоречия - щом и двамата сме си отляво един на друг. И даже си имаме лъжа, която ни свързва страхотно.
Единството е спасено.
Загубена е само половината от истината.
