Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2009 11:31 - Имало едно време една Червена шапчица
Автор: mirandolina Категория: Изкуство   
Прочетен: 6814 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 21.11.2009 20:51


Васил Димитров Цонев, известен и с псевдонима си Дон Базилио, е български писател и сценарист, автор на хумористични и сатирични творби. Изявява се и с роли в киното. Брат е на актьора Коста Цонев.Между 1941 и 1945 година Цонев учи във Военната академия, след това завършва архитектура във ВИАС (1945-1953). Работи по специалността си през 1950-51 година като главен диспечер по строителството на Димитровград.Между 1959–1968 г. е редактор на вестник „Стършел“. От 1968 до 1976 г. е творец на свободна практика. След това е поканен за наблюдател към ръководството на Българската телевизия.

Васил Цонев е автор на над 2 500 хумористични разкази и фейлетони, сътрудничи на периодичния печат, радиото, телевизията и кинематографията. Пише сценариите на 20 радиопиеси, 25 анимационни филма и шест игрални филма.

Васил Цонев умира на 11 юли 2002 година.


Из "Обличай се красиво в дъжда" - от Васил Цонев

 
Вълкът и Червената шапчица / нов вариант /

 

В гората беше тъмно и страшно. Клоните на изсъхналите дървета приличаха на костеливи ръце на магьосници, отвсякъде святкаха очи на бухали и кукумявки, а воят на дивите зверове заглушаваше писъка на нещастните им жертви.

            Червената шапчицаimage вървеше с кошница в ръце и ахкаше:

            - Майчице, каква тъмна гора ! А аз трябва да занеса вечерята на моята стара баба, която живее ехеее – чак на другия и край... Божичко, как ме е страх ! Ами ако отнякъде изскочи страшният Кумчо Вълчо, който толкова много обича да яде Червени шапчици ? Аууууу, колко ще бъде страшно ?

            А Кумчо Вълчо сякаш това и чакаше. Подаде глава под едно дърво и се облиза:

            - Те ти, булке, Спасовден ! Тъкмо не бях ял три дни и сега не друго, ами цяла Червена шапчица ! Ще я изям, та помен няма да остане от нея. Аууууу !

            Като чу страшния рев, Червената шапчица изпусна кошницата и се хвана за главата.

-         Олеле – за вълка говорех,  а той – в кошарата.

-         Каква кошара ? Та това е гора ! – разсмя се дрезгаво Кумчо Вълчо.

-         Извинете, Кумчо Вълчо – отвърна учтиво Червената шапчица, - но поговорката е такава.

-         Хубава поговорчица – облиза се Кумчо Вълчо. – Хе-хе. Значи за вълка говориш, а той в кошарата ?

И така се разсмя, че образува вихрушка.

- Точно така, точно така – усмихна се учтиво Червената шапчица.

Кумчо Вълчо отново се облиза:

-         Та какво, според теб, правят вълците в кошарата ?

-         Ами какво – изяждат милите и добри овчици.

-         Охоооооо ! – ревна Кумчо Вълчо. – О, ха-хаааааа !

И така се разсмя, че образува две вихрушки.

- Аз обичам да говоря нещата такива, каквито са – каза Червената шапчица, - право, Кумчо Вълчо, та в очи.

- Браво ! – кимна Кумчо Вълчо. – Много умно поколение се е навъдило напоследък. Всичко му е ясно. Да ти е драго да го схрускаш.

- Тъй ами – съгласи се Червената шапчицаimage, - едно време какво беше ? Вървят вълците из гората гладни, гладни и никой не се смилява над тях. Само ако се намери тук-таме по някоя Червена шапчица, та да си похапнат, а иначе – боже опази !

- Гледай ти ! – изчатка учудено Кумчо Вълчо. – Ама теб наистина ли никак не те е страх от мен ?

- Ааааа, страх ме е, как да не ме е страх ! Не виждаш ли, че изпуснах кошницата си от страх ?

- Виж, това е добре – кимна Кумчо Вълчо. – Че какъв вълк ще съм аз, ако една Червена шапчица не мога да уплаша ? Хайде де !

- И само мене ли ? Та ти би могъл цял полк да уплашиш. Я погледни какви ти са остри зъбите ! Ами очите ! Ауууууу – просто кръв тече от тях. Ами лапите – просто чувствувам как ме разкъсваш ...

Кумчо Вълчо зина от изумление.

- Ей, Червена шапчице, ей ! Как ги говориш едни ! Сякаш ще и направя огромно удоволствие, ако я изям !

- Мен баба ме е научила – щом за другите е добро, значи и за мен е добро. И ако ти се нахраниш хубавичко с мен, това значи, че  аз ще извърша едно благородно дело.

- Майка му стара – врътна глава Кумчо Вълчо. – Да пукна, ако бях погледнал на работата от тая страна. Гледай как извъртя всичко.

- А-а, не ! Нищо не извъртам, ами говоря самата истина. Защото, ако видим нещата в истинската им светлина, ще ни стане ясно, че ти си напълно прав. Гладен ли си – гладен си. Какво лошо има, ако се нахраниш ? На теб ти е нужно младо и крехко месце. И логиката подсказва, че ако ме изядеш, тогава ти...

Кумчо Вълчо беше напълно сащисан.

- Гледай ти, гледай ти ! Още малко ще ми друсне и орден за това, че ще я изям. Слушай – погледна я с подозрение той, - ти ми се виждаш малко така ... да не си преоблечен ловец, а ?

Червената шапчицаimage прихна:

-         Божичко, какво говориш, Кумчо Вълчо ? Та къде са ми мустаците ? Я погледни каква нежна и тънка кожичка имам, погледни...

И лекичко помилва Кумчо Вълчо по муцуната.

- Мммммм – страшно ! – изчатка Кумчо Вълчо със зъби, като пое въздух с носа си. – И как мирише ! На полски цветя и незабравки !

- Такава съм си аз – каза скромно Червената шапчица. – И баба все разправяше: „Ти, Червена шапчице, не си за някакъв си случаен глупак. Теб трябва някакъв много страшен вълк да те изяде, та да разбереш и ти, че те е ял вълк, и той – че си е похапнал най-сетне като хората.”

- Аууууууу ! – зави Кумчо Вълчо. – Ужасно, ужасно ! Така ми се прияде, че ще изям целия свят !

Червената шапчица imageму махна с малкото си пръстче:

-         Е, чак пък целия свят. Ще видиш, че аз ще съм достатъчна...

Изведнъж Кумчо Вълчо се дръпна и се разрида:

-         Но не, не мога ! Все пак и аз имам сърце. И ние, вълците, имаме чувства...Да срещна за пръв път същество, което се отнася така с мен, и да го изям...

-         Какво говориш ? – прошепна Червената шапчица и се приближи до него. – Изяж ме, изяж ме...Аз съм си донесла и подправки – и сол, и черен пипер, и мерудийка, и топла пита....Аз съм много вкусна...Ела, ела, Вълчо, изяж ме...

Кумчо Вълчо изрева, грабна я и се скри в храстите. Чу се грухтене, чаткане със зъби и мляскане.

След малко на горската поляна се появи отново Червената шапчица. На врата и висеше съвсем прясна вълча кожа.

-         Ммммм, много вкусен вълк – облиза се тя. – А и кожата му е чудесна.

Наведе се, вдигна кошницата от земята и тръгна. Изведнъж се спря и се обърна към нас:

image

-         Извинете, да сте видели тъдява някой друг вълк ? .... Ще бъде много хубаво, ако освен обед занеса и по някоя друга вълча кожа на баба...

Сетне проточи врат и извика:

- Ауууууу, вълци, къде сте ? Ауууууу !

 








Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mirandolina
Категория: Изкуство
Прочетен: 557085
Постинги: 282
Коментари: 65533
Гласове: 10886
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031