Прочетен: 3897 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.09.2009 21:42
„Смъртта говори” – разказ преведен от арабски.
Авторът е неизвестен. Има го в пиесата „Шепи” на Съмърсет Моъм, а по-късно и като предговор към „Среща в Самара” от Джон О’ Хара.
Имаше в Багдад един търговец, който прати слугата си на пазара да купи храна, но след малко слугата се върна, пребледнял и разтреперан, и рече:
„Господарю, така и така, докато бях на пазара, в навалицата ме бутна една жена, обърнах се и що да видя: смъртта. Погледна ме и ми се закани. Знаеш ли какво, я ми дай коня си – да се махна от града и да избегна съдбата си. Ще взема да ида в Самара, там смъртта няма да ме намери.”
Търговецът му даде коня си, слугата го яхна, пришпори го и препусна с все сила.
Сетне търговецът дойде на пазара, съгледа ме сред множеството, приближи се и рече:
„Защо,вика, си се заканила на моя слуга, когато тая заран си го видяла?”
Не съм му се заканвала, отвърнах аз, просто трепнах от изненада. Бях смаяна, че го виждам в Багдад, понеже довечера имам с него среща в Самара.
Джефри Арчър
Финал убиец!
Джефри Арчър пишеш отдолу?
Той ли е?
12.09.2009 22:09
Съдбата си е съдба! Мислим си че има понятия като "право на избор", "свободна воля" и т.н.
Нищожни сме...
Но все пак човечецът е избрал да замине за Самара!
Винаги има кръстопът с поне 2 възможности...